Скромно за моята страст към гората

Pierre GRANDADAM

242724207_188912559907360_6332211988741217562_n

Изискванията, наложени върху горите на европейско ниво, са високи и ще продължават да се увеличават в перспективата на „Зелената сделка“. Но горските политики в Европа съгласувани ли са? Допринасят ли за решаването на съществуващите компромиси и предизвикателства?

-Новата горска политика трябва да бъде водена от голяма идейна еволюция

Реч на Президента на ФЕКОФ Пиер Грандадам пред форум на Съюза на европейските лесовъди

Госпожи и Господа,

Скъпи членове на Съюза на Европейските Лесовъди,

Оказвате ми голяма чест с поканата Ви за участие, за да отговоря на следния голям въпрос: Каква да бъде мултифункционалността на горите, засегнати от климатичните промени? Благодаря Ви за това. В последните години се вижда в цяла Европа, че горите страдат масово от последиците от климатичните промени.

В Европа, принципът на опазване на биоразнообразиетоот дълго време е фундаментален за устойчивото управление на горите. Концепцията на мултифункционалност на горите е също в сила, но степента на прилагане на този принцип и приоритизирането на функциите предизвикват много дебати и налагат разпределение, което взема предвид различните знания и умения.

Досега горското обучение и нашите планове за управление бяха основани върху хипотезата за постоянните местни условия именно за позната климатична ситуация, за почви имащи стабилен капацитет съдържания на вода, за контролирано посещение на публиката и за периода на едно горско поколение. Тази сигурност на планиране вече не съществува и ние нямаме друг избор освен да търсим пътища за лесовъдно управление, адаптирани към една нарастваща несигурност.

Все пак, остава нещо, което е сигурно. Ако искаме да запазим познатите различни функции на гората, за да ги предадем на бъдещите поколения, ние трябва да засилим приспособимостта на нашите гори в цяла Европа в борбата с ускоряването на климатичните промени.

Навсякъде чуваме препоръки за подобряване устойчивостта на населението срещу внезапните капризи на климата. Трябва да се смесят същността и възрастовите групи, което не е лесно да се приложи, да се проследи, да се постигне успех. Сякаш би било достатъчно да се остави едно горско покритие, избягвайки риска да се сложат всички яйца в една кошница.

Трябва ли да се остави гората да се развива, както си пожелае в защитени зони, защото с времето природата ще подбере дърветата, способни да се изправят срещу  все още несигурните климатични промени и тя ще наложи своя закон? Резултатът ще отговаря ли на нашите изисквания спрямо количество и лесното използване на изключителния първичен материал – дървесината?

Прочети повече>>

Не е нужно тук да се подчертават качествата на дървесината за строителството и улавянето на въглерод. Също така не знаем дали горите са способни да поемат бруталността на тези ускорени промени. Трябва ли да се подпомагат горите, за да се улесни приспособяването им, привилегировайки засаждането на нови видове дървета, продуктивни в други природни условия, каквито очакваме да бъдат при нас в бъдеще?

Нищо не трябва да се пренебрегва, търсейки и изброявайки без догматизъм всички решения, които ни предлагат лесовъдите: подпомагане на видовете на място чрез избиране на устойчиви дървесни видове, преместване на „по-благоприятни“ географски ширини на видове, срещани в по-сухи региони, засаждане на видове познати с тяхната устойчивост на крайности. Времената се менят, гората също. И тези промени не могат да бъдат наложени без включването на териториите и на гражданите, и на широката общественост.

Ето нещо, което е сигурно. Всеки ден пресата публикува статии върху биоразнообразието и спешната защита на нашата естествена среда, прекалената консумация на изкопаеми горива, нуждата от справяне с въглеродния диоксид, важността на горите за регулирането на климата, огромните повреди, причинени на горите в продължение на последните две години, и нуждата от опазване на „белите дробове“ на Европа и света срещу последствията от природните условия, които еволюират бързо.

Ние, горските собственици, би трябвало да сме очаровани от новото медийно внимание. То е и неочакван повод за голяма част от обществото да осъзнае ролята на горите за нашето ежедневие, важните им функции за природата и човека. Нас ни атакуват, сочат ни с пръст, сякаш избора, който сме направили от десетки години, е причината за отслабването на горите. И ние не сме доволни.

Очакванията на нашето общество за гората и функциите, които трябва да ѝ се припишат приоритетно, са подвластни на постоянната промяна и ускорението на медийните комуникации и са зле адаптирани към времето за еволюция на гората. Неизбежният резултат са противоречиви цели, което изисква работа за политическо договаряне.

Днешната ситуация е в основата на изработването на една обща европейска горска стратегия, дори и Европейският съюз все още да не е бил отговорен за обща горска политика. Тази стратегия изглежда, че е избрала да поддържа мултифункционалността на горите, даже и между редовете да подкрепя еволюцията към една гора, управлявана прикрито.

Във Франция, декларацията на министъра на околната среда, публикувана на сайта на Think Tank Terra Nova преди откриването на Световния Конгрес на Природата, предизвиква въпроси. Цитирам:

„Управлението на горите следователно е въпрос на баланс и избор. Франция трябва да се запита за амбициите, които иска да даде на своите гори и да си направи изводите от начина, по който ги управлява. Сегашният подход се състои в една икономическа функция (производство на дървесина, главно) което би позволило да се финансират социални функции (посрещане на посетители, проучвания…) едновременно поддържайки екологичната функция (улавяне на въглерод, опазване на биоразнообразието, на почвите, на качеството на водата…). В целта за мултифункционалност, една функция е преобладаваща, даже и другите две да не са забравени.

Време е да се модернизира този подход. Гората може да бъде управлявана също така в услуга на четири силни амбиции на екологичния преход, които ние защитаваме по-глобално: въглеродна неутралност, опазване на биоразнообразието, здраве и благоденствие на населението (подход „One Health” който, според ООН Околна Среда, „е въз основа на идеята, че човешкото здраве и здравето на животните са взаимно зависими и свързани със здравето на екосистемите, в които те съществуват съвместно“), развитие на био-икономиката.“

Тази нова горска политика трябва да бъде водена от голяма идейна еволюция: краят на приоритета даден на функцията на производство върху другите природни услуги да поддържа или да развива за добруването на планетата и на човечеството, с цел да адаптира балансиран подход между предизвикателствата.

Този вариант може да се предвиди, но при едно задължително условие. Това да се намерят финансови и човешки начини, за да се води политика, която дава на гората цялото нужно пространство и взема предвид предизвикателствата, които тя провокира. Разумно ли е да се вярва на тази еволюция?

Както знаете, изискванията, наложени върху горите на европейско ниво, са високи и ще продължават да се увеличават в перспективата на „Зелената сделка“. Но горските политики в Европа съгласувани ли са? Допринасят ли за решаването на съществуващите компромиси и предизвикателства?

Във времето на едно все по-урбанизирано общество се питам как да се съчетаят хората, живеещи в гората и от гората, с по-високото политическо ниво? Например, разбираемо е, че днес съществува търсене на плодородни почви, за да се определят най-големите възможни „зони за дива природа“, в които дърветата не са „убити“. Но бихме ли могли да говорим в Европа за живи гори, ако нямаше повече място за хората? Мнозина в селските райони с ниски приходи се чувстват изоставени в националните и европейските политически речи, те често са директно засегнати от политическите решения. Това важи особено за горската политика.

Разбира се, в качеството си на горски собственици, не можем да избегнем растящите изисквания на обществото към горите. Преди всичко, имаме отговорността да опазим гората и различните ѝ функции. Това важи както за биоразнообразието, така и за всички останали горски услуги. Ние трябва да адаптираме нашата гора към последствията от климатичните промени. Ние трябва да вземем добрите решения за управление и да ги приложим успешно. В качеството си на общност от горски собственици, ние имаме също така отговорността да популяризираме образованието за устойчиво развитие, да организираме уважителен диалог между ползвателите на гората и да научим своите деца да обичат гората, за да я разбират и опазват по-добре.

Имайки предвид притеснителния прогрес на щетите върху гората и огромното предизвикателство на климатичните промени, ние, собствениците на горите имаме нужда също така спешно от подкрепата на Европейския съюз. В рамките на европейското право за държавни помощи, ние сме напълно зависими от ефикасни структури.

При всички случаи е сигурно, че холистичния поглед, описан в новата Горска стратегия на ЕС, ще изисква нови и изобилни начини, което за съжаление в момента не е на дневен ред, доколкото съм запознат.

В проучването, направено от Горските общини на Франция и земеделските камари в рамките на програмата RENFORT, финансирана от европейските фондове, виждаме, че частта на европейски кредити, предвидени за Франция от Европейския земеделски фонд за регионално развитие за  предизвикателствата пред горите, е едва 5 % от цялата сума. Горската стратегия на ЕС не трябва да бъде само една стратегия измежду другите, а ръководна линия и симулатор за устойчивото управление на горите в Европа. Сигнална лампа за устойчиво бъдеще: „зелено“.

Ние имаме нужда от увереност и произтичащата от нея маневреност, за да могат разнообразието и мултифункционалността на нашите гори да заемат мястото, което им се полага. Дори политиката да иска да показва често бързи успехи, в гората имаме нужда от дългосрочни стратегии въз основа на добре обосновани научни познания, а не върху прибързани промени на стратегията. В период на нарастваща несигурност, една ефикасна и добре свързана в мрежа горска наука е особено важна.

Горските цели на ЕС като опазването на климата, биоразнообразието или биоикономиката, могат да бъдат достигнати само с горски собственици. Защото нужните мерки за достигане на целите трябва да бъдат приложени от горските собственици на място. Ние имаме богат опит в устойчивото и мултифункционално управление на горите. Следователно ние смятаме, че активното участие на горските собственици в процесите на политическо решение на европейско ниво също така е важно.

Горските общини могат и трябва да дават пример. ФЕКОФ смята, че кметовете и техните местни съвети са най-добре поставени, за да поемат ролята на посредник за устойчивото управление на горите. Не защото кметовете са по-интелигентни или по-добродетелни и по-ангажирани от горските служители, учените или представителите на заинтересованите групи, а защото кметовете са демократично легитимирани най-близо до хората и териториите. Те са в директен и постоянен контакт с населението. Чрез техния ангажимент са най-близо, виждат и чуват проблемите и нуждите на своите съграждани. Не познавам нито един кмет в света, който би приел гората в общината му да бъде изсечена или изоставена на пясъците и камъните.

Същественият диалог при прилагането на едно устойчиво управление на горите намира на това ниво една институционална, организирана и призната рамка.

Смятам, че е възможно да се събуди искрена емоция по проблемите на гората, защото народите имат дълбока, несъзната, наследствена, първична привързаност към нея. Трябва да удължим през годините тези искрени чувства чрез споделени, спокойни, уважителни действия към природата, които гарантират устойчивото управление на гората. Самите действия могат да подхранят размисъл, който да възобнови ентусиазма, креативонстта, иновацията.

Устойчивото управление на горите ни кани да действаме в този благотворен кръг, емоции, действия, размишления, начин на живот, от които Европа и нашите гори имат толкова нужда.

Благодаря Ви, че ми дадохте възможност да говоря скромно за моята страст към гората.

Pierre GRANDADAM